Preparing for war I

By рекомунизатор.

Laurie Simmons и краят на секса

В развитите икономики вирее специфична буржоазна криза на сексуалността. Това е криза на пренасищане със сексуални референции от края на "Секуалната революция" насам. В резултат на много хора не им става, ако сексуалния акт не е опосредствен от пазарна транзакция.

Всичките джаджи като спрейове за женски оргазъм, колани, пениси играчки от изкуствена кожа за вегани, вибратор, свързващ се с iPod, и др. са израз на комерсиализирането на сексуалния живот, където за отегчената средна класа голото (или облечено) желаещо тяло на партньора не е достатъчен повод за секс.

Пазарът се е вклинил между сексуалните агенти, които в по-екстремните случаи не могат и да си представят, че могат да правят секс без някакви "помагала" от лъскав сексшоп. Една популярна напоследък играчка за секс е надуваемата (или силиконова) кукла, произведена във всякакви размери и цветове за всеки вкус.

Капитализмът е изживяван в атомизирано състояние: всеки от нас е субективизиран като работещ индивид, отговорен за собствените си успехи и провали. Идеалът е хората да сме като атоми, всеки преследващ собствените си задачи и влизаме в договорни връзки едни с други в името на егоистичните ни цели (както фирмите правят). Нали знаете, хлебарят пече хляб, не за да нахрани другите, а да спечели пари..

Крайната фаза на буржоазният процес срещу комунитазирането и импулс за атомизация е да спрем да правим секс, а всеки да си купи кукла или пластмасов вибратор и да се оправя сам/а. Зад призивите от сексуалната революция за тотално отхвърляне на табутата върху мастурбацията и секса се е скрила една притеснителна тенденция за затвърждаване на атомизираното капиталистическо статукво дори и в леглото.

Една фотографка на име Лори Симънс подхожда към проблема с комерсиализирането на секса, самотата и атомизацията чрез радикализиране и преувеличение на заместващите истинската жена функции на куклата.

През 2009 г. Лори си поръчва секс кукла от Япония (apropos, тези кукли едва ли са толкова разпространени в глобалният юг) и й "вдъхва живот", поставяйки я в ситуации подобни на човек: със сватбена рокля, удавена (?) в басейн, и т.н.

Единственото, което подсказва истинската природа на куклата е снимката в кашона, която изглежда нетипично сред хуманизиращите куклата ситуации.

Симънс се заиграва със зародилият се през индустриалната революция страх на хората, че един ден машините ще ги заместят във всяка сфера на живота. Страх, родил шедьоври на фантастиката в литературата и киното за апокалиптичния край на човечеството и начало на епохата на Машината.

Краят на човешкото може би няма да настъпи както си го представя трилогията "Матрицата". Краят на цивилизацията ще настъпи като умре секса. А неговата смърт е близо: иначе можем ли да обясним по друг начин стряскащата популярност на асексуалният, антисексуалният, андрогинен и отблъскващ секс-символ Lady Gaga?

(Androgynous означава имащ и мъжки, и женски характеристики. От гръцки andros: мъжки, gyne: женски).

Стерилизираната и санитаризирана "сексуалност" на певицата е също толкова жива и пълнокръвна, колкото на силиконавата секс-кукла.

Lady Gaga е секс-символът на едно поколение отчуждени и отегчени потребители на образи от "края на историята", което не може да си въобрази бъдеще, различно от еко-апокалипсис, 2012 и терористични атаки. Поколение на живите мъртви мастурбатори и потребители на силиконви кукли, които ги е страх от човешки допир и близост.

Парадоксалният край на сексуалната революция ще бъде смъртта на секса и огромният ръст в продажбите на силиконови кукли. Или албуми на Lady Gaga. Едно и също е.

Снимките на Симънс могат да бъдат разгледани на www.lauriesimmons.net

MIHÁLY BIRÓ

Михали Биро (1886-1948) е унгарски художник, роден в Будапеща. Достигнал международна слава в началото на 20 в. Рисувал е основно плакати - пропагандни и комерсиални.

Все още няма wikipedia entry за него на английски език. Това е странно, защото Bíró е един от най-добрите майстори на плаката в света.

MOMA го откри наскоро (може би в близко бъдеще ще видим страница на Bíró в Уикипедия), а аз имах щастието да видя на живо над 53 плаката плюс огромен брой политически литографии на художника в MAK.

Автор е на супер известния "червен човек" символ на унгарската социалдемократическа партия.

Социалдемокрацията няма нищо общо с комунизма, тя е всъщност антикомунистическа. Но плакатите на унгарската социалдемокрация правени от Bíró са свръх радикални.

(Списанието на социалдемократическата партия)

През 1919 г., когато силите на адмирал Хорти смазват просъществувалата една година Унгарска съветска република (в една класическа битка между комунисти и фашисти), Биро бяга в Австрия, където продължава работата си като художник, приемайки както поръчки за политически плакат, така и за комерсиален.

Биро престоява 10 години във Виена, възпроизвеждайки на стотици литографии ужасите на режимът на Хорти. Хорти прави всичко възможно да го спре, включително изисквайки екстрадация на художника обратно в родината му, където да бъде съден.

През 1928 г. Биро си намира работа в Берлин като художник за филмовите студия УФА.

Положението му се влошава неимоверно в Германия заради растящата популярност на национал-социалистическото движение. През 1932 г. Биро се връща във Виена, без това до доведе до желаната положителна промяна в материалното състояние на художника.

През 1934 Биро отива в Чехословакия, бягайки от Австро-фашистите. През 1938 заминава за Париж, бягайки от нацистите. Остава там до 1946 в тежко материално и здравословно състояние.

През 1947 се връща в Будапеща, където умира година по-късно.

("Белият терор")

(Погребването на Австро-Унгарската монархия, 1918.)

И личният ми фаворит:

Селекция политически и комерсиални плакати:

Дзига Вертов

Дзига Вертов - визионер, филмов експертиментатор и вдъхновител на Cinéma vérité .

"Човекът с филмовата камера" е филм за всекидневието в Одеса през 1928 г.

Вертов е създател на сериите Кино-Правда ("истинно кино"), една от първите кинематографични експлорации на всекидневието за целите на агитпропа.

Maison de Verre

"Къщата от стъкло" е построена между 1928 и 1932 в Париж. Архитект е Пиер Шаро (Pierre Chareau), който освен архитект е мебелен и вътрешен дизайнер от френския авангард.

La maison de verre не е точно пример за пролетарска архитектура. Даже напротив: къщата е била на богат доктор и семейството му. Служела е за частна резиденция и кабинет на доктора едновременно и тези противоположни функции (съсъществуването на частно и обществено пространство) обуславят сложността на дизайна.

Прозрачни стъклени тухлички, довели до заслуженото охарактеризиране на къщата като "кинематографична", машинни елементи, машинна естетика, стоманени колони, технологизирането на най-невзрачните битови елементи: къщата е чудесен пример за прогресивната идеологическа нагласа на епохата на модернизма.

В модернизма битът и частното се стреми да моделира себе си около индустриалното и публичното. В постмодернизма е обратното. Не къщите приличат на фабрики, а фабриките и обществените пространства приличат на къщи:("Зелена класна стая")

Корпоративният език днес е носител на същия заряд: за фирмата се говори като за "нашето задружно семейство" и официалната йерархия е скрита зад фалшиво фамилиарничене и обръщане към шефа с малкото му име. (Елемент от интериора на офиса на Гугъл в Ню Йорк, приличащ на детска стая)

Рекламата се ръководи от същата логика:
Честна реклама на шоколад от края на 19 век, разкриваща реален фрагмент от работния процес:
Vs. нечестна реклама на шоколад от сегашната епоха, която не говори за фабрики и наемен труд, а за бобри и природа.

И така, към maison de verre. Къщата е невероятно буржоазна. Самото заиграване с, и апроприиране на машинните и пролетарски елементи в къщата на богат доктор е буржоазно. Но прогресивисткият заряд може да бъде мобилизиран за лява кауза. Грамши строи теорията си за политическото върху тази на консервативния елитист Моска. Неоконсерваторите рейганисти от 1980-те апроприират Троцки за целите на износа на демократични десни революции по света (като в България през 1997). Маркс стъпва върху буржоазната трудова теория на стойността, за да я обърне срещу класовото разделение, генерирано от режима на частната собственост. Не бива да страним от тези диалог и надпревара между лявото и дясното, а трябва да се врежем в тях!

Ние ще построим нова работническа култура, мобилизирайки пробивите на буржоазните архитекти и художници срещу постмодерното игнориране на класовото разделение.

Приятно гледане!

Част 1: от документалния филм на телевизия Arte за Шаро:


Част 2:

Добре дошли в Рекомунизация!

Здравейте и добре дошли!

Това е блог съпротива на тоновете дясна пропаганда, заливаща ни от декомунизаторските армии.

Тук ще пишем за модернизъм: политически, архитектурен, дизайн, кино и всякакъв.

От двете страни на желязната завеса.

Апроприация на буржоазното по хайдегериански за целите на световната комунистическа революция!

Рекомунизация е вече и във Фейсбук!

С другарски поздрав,
Рекомунизаторите.

USSRboard