сряда, 23 март 2011 г.

Dan Perjovschi


Dan Perjovschi е румънски художник и аниматор роден през 1961.

Перьовски е известен на международната сцена със сатиричните и политизираните си графити, които обича да импровизира на стените на известни музеи в реално време и пред публика.

Темите му са разнообразни и обхващат социалните и еко проблеми породени от капитализма, последната криза, предлагат неполемичен критичен прочит на войната, мултикултурализма, европейския съюз, краят на социалната държава и др.


























Paweł Kuczyński


Paweł Kuczyński е популярен полски художник, роден през 1976. За тези от вас, които още не са виждали негови произведения подбирам няколко, които са ми харесали.

Прилича на нещо като соц-реализъм версия на политизирания експресионист Ерик Друкър.

Внушенията на графиките му са очевидни и съвсем директни (може би прекалено буквални, а и депресарски, за да се харесат на всички:).

Ще обясня само картинката с бика, защото се позовава на икономически жаргон, който хората не са длъжни да познават.

В неокласическата икономика се говори за два вида пазари: bull (бик) и bear (мечка). "Бик"-пазар (да не се бърка с битпазар) наричат динамични пазари с бърз растеж, а мечка - когато има стагнация и забавен растеж.

Картинката ясно показва къде ни води бикът:)


































четвъртък, 24 февруари 2011 г.

неделя, 20 февруари 2011 г.

Laurie Simmons и краят на секса

В развитите икономики вирее специфична буржоазна криза на сексуалността. Това е криза на пренасищане със сексуални референции от края на "Секуалната революция" насам. В резултат на много хора не им става, ако сексуалния акт не е опосредствен от пазарна транзакция.

Всичките джаджи като спрейове за женски оргазъм, колани, пениси играчки от изкуствена кожа за вегани, вибратор, свързващ се с iPod, и др. са израз на комерсиализирането на сексуалния живот, където за отегчената средна класа голото (или облечено) желаещо тяло на партньора не е достатъчен повод за секс.

Пазарът се е вклинил между сексуалните агенти, които в по-екстремните случаи не могат и да си представят, че могат да правят секс без някакви "помагала" от лъскав сексшоп. Една популярна напоследък играчка за секс е надуваемата (или силиконова) кукла, произведена във всякакви размери и цветове за всеки вкус.

Капитализмът е изживяван в атомизирано състояние: всеки от нас е субективизиран като работещ индивид, отговорен за собствените си успехи и провали. Идеалът е хората да сме като атоми, всеки преследващ собствените си задачи и влизаме в договорни връзки едни с други в името на егоистичните ни цели (както фирмите правят). Нали знаете, хлебарят пече хляб, не за да нахрани другите, а да спечели пари..

Крайната фаза на буржоазният процес срещу комунитазирането и импулс за атомизация е да спрем да правим секс, а всеки да си купи кукла или пластмасов вибратор и да се оправя сам/а. Зад призивите от сексуалната революция за тотално отхвърляне на табутата върху мастурбацията и секса се е скрила една притеснителна тенденция за затвърждаване на атомизираното капиталистическо статукво дори и в леглото.

Една фотографка на име Лори Симънс подхожда към проблема с комерсиализирането на секса, самотата и атомизацията чрез радикализиране и преувеличение на заместващите истинската жена функции на куклата.

През 2009 г. Лори си поръчва секс кукла от Япония (apropos, тези кукли едва ли са толкова разпространени в глобалният юг) и й "вдъхва живот", поставяйки я в ситуации подобни на човек: със сватбена рокля, удавена (?) в басейн, и т.н.

Единственото, което подсказва истинската природа на куклата е снимката в кашона, която изглежда нетипично сред хуманизиращите куклата ситуации.

Симънс се заиграва със зародилият се през индустриалната революция страх на хората, че един ден машините ще ги заместят във всяка сфера на живота. Страх, родил шедьоври на фантастиката в литературата и киното за апокалиптичния край на човечеството и начало на епохата на Машината.

Краят на човешкото може би няма да настъпи както си го представя трилогията "Матрицата". Краят на цивилизацията ще настъпи като умре секса. А неговата смърт е близо: иначе можем ли да обясним по друг начин стряскащата популярност на асексуалният, антисексуалният, андрогинен и отблъскващ секс-символ Lady Gaga?
(Androgynous означава имащ и мъжки, и женски характеристики. От гръцки andros: мъжки, gyne: женски).
Стерилизираната и санитаризирана "сексуалност" на певицата е също толкова жива и пълнокръвна, колкото на силиконавата секс-кукла.

Lady Gaga е секс-символът на едно поколение отчуждени и отегчени потребители на образи от "края на историята", което не може да си въобрази бъдеще, различно от еко-апокалипсис, 2012 и терористични атаки. Поколение на живите мъртви мастурбатори и потребители на силиконви кукли, които ги е страх от човешки допир и близост.

Парадоксалният край на сексуалната революция ще бъде смъртта на секса и огромният ръст в продажбите на силиконови кукли. Или албуми на Lady Gaga. Едно и също е.

Снимките на Симънс могат да бъдат разгледани на www.lauriesimmons.net