Maison de Verre

"Къщата от стъкло" е построена между 1928 и 1932 в Париж. Архитект е Пиер Шаро (Pierre Chareau), който освен архитект е мебелен и вътрешен дизайнер от френския авангард.

La maison de verre не е точно пример за пролетарска архитектура. Даже напротив: къщата е била на богат доктор и семейството му. Служела е за частна резиденция и кабинет на доктора едновременно и тези противоположни функции (съсъществуването на частно и обществено пространство) обуславят сложността на дизайна.

Прозрачни стъклени тухлички, довели до заслуженото охарактеризиране на къщата като "кинематографична", машинни елементи, машинна естетика, стоманени колони, технологизирането на най-невзрачните битови елементи: къщата е чудесен пример за прогресивната идеологическа нагласа на епохата на модернизма.

В модернизма битът и частното се стреми да моделира себе си около индустриалното и публичното. В постмодернизма е обратното. Не къщите приличат на фабрики, а фабриките и обществените пространства приличат на къщи:("Зелена класна стая")

Корпоративният език днес е носител на същия заряд: за фирмата се говори като за "нашето задружно семейство" и официалната йерархия е скрита зад фалшиво фамилиарничене и обръщане към шефа с малкото му име. (Елемент от интериора на офиса на Гугъл в Ню Йорк, приличащ на детска стая)

Рекламата се ръководи от същата логика:
Честна реклама на шоколад от края на 19 век, разкриваща реален фрагмент от работния процес:
Vs. нечестна реклама на шоколад от сегашната епоха, която не говори за фабрики и наемен труд, а за бобри и природа.

И така, към maison de verre. Къщата е невероятно буржоазна. Самото заиграване с, и апроприиране на машинните и пролетарски елементи в къщата на богат доктор е буржоазно. Но прогресивисткият заряд може да бъде мобилизиран за лява кауза. Грамши строи теорията си за политическото върху тази на консервативния елитист Моска. Неоконсерваторите рейганисти от 1980-те апроприират Троцки за целите на износа на демократични десни революции по света (като в България през 1997). Маркс стъпва върху буржоазната трудова теория на стойността, за да я обърне срещу класовото разделение, генерирано от режима на частната собственост. Не бива да страним от тези диалог и надпревара между лявото и дясното, а трябва да се врежем в тях!

Ние ще построим нова работническа култура, мобилизирайки пробивите на буржоазните архитекти и художници срещу постмодерното игнориране на класовото разделение.

Приятно гледане!

Част 1: от документалния филм на телевизия Arte за Шаро:


Част 2: